Дружба
Запей ми тихо, нежно и красиво,
тъй, сякаш песента ти е последна.
Тъй, сякаш песента ти е чуплива,
крехка, топла, съвършена.
Запей ми песен за любов и болка,
за него, за мечтите и за мене,
за бляновете, споделени мълком,
за сълзите, за миналото време.
Запей за днес, все още непоискано,
за слънцето, за влюбените хора,
за мъката, за радостта неискрена,
за синята безкрайност на простора.
Запей ми песен за врата отворена,
за бъдещето и за светлината,
за пътя, за пределите подгонени,
за волята ни, вплетена в дъгата.
Запей ми песен за сърце обречено,
за пламъка, за всичко наше свято,
за теб и мен и думите изречени,
за Нас, и дружбата възпята.
тъй, сякаш песента ти е последна.
Тъй, сякаш песента ти е чуплива,
крехка, топла, съвършена.
Запей ми песен за любов и болка,
за него, за мечтите и за мене,
за бляновете, споделени мълком,
за сълзите, за миналото време.
Запей за днес, все още непоискано,
за слънцето, за влюбените хора,
за мъката, за радостта неискрена,
за синята безкрайност на простора.
Запей ми песен за врата отворена,
за бъдещето и за светлината,
за пътя, за пределите подгонени,
за волята ни, вплетена в дъгата.
Запей ми песен за сърце обречено,
за пламъка, за всичко наше свято,
за теб и мен и думите изречени,
за Нас, и дружбата възпята.
© Рая Любенова All rights reserved.
