Дубай, летището (Право Огледало - финал)
Дубай, летището
Седи насреща ми... Мадона! -
с книга във ръка.
От Микеланджело - икона,
нетворена сякаш от ръка.
Навярно е щастлива, мисля.
Усмихва се негласно.
Какво ли може да и липсва?
Прекрасна е... Прекрасна!
Потрепват закачливо устни.
Очите и са тъй дълбоки...
Нали, ако мига пропуснем,
ще съжаляваме до срока!?
*
Насреща ми крещи икона!
Крещи, но без слова.
На Микеланджело Мадона
блести! Във стол на колела.
12 Октомври 2003, Дубай, летището
И така стигнахме до края на Правото ми Огледало. Не ви показах всичките.
От утре - "Призма 43" .
Радвам, че съм тук.
Понякога.
© Симеон Дончев All rights reserved.
