Ономатопея (Ладия Виола)
2 3
Jan 28, 2009, 11:12 PM

Дует 

  Poetry » Love
766 0 5
 

Тъй помня те. Лакирана и с тежък грим.

Подпряна глупаво на малката латерна.

Устата алена изпуска струйка дим.

С прическа смешновата, но модерна.

 

               Такава бях. И плаха, и нахално млада.

               А уж наперено превземах аз света.

               Видях те. Очите ми наляха се с влага

               и в миг неонов водопад заля града.

 

И аз се влюбих. Беше шеметно и кратко,

набързо таз любов сърцето ми взриви.

Самоубих я. Беше мерзко, беше гадко,

зарових я дълбоко, а не спира да вали.

 

              Едва напъпила, за пролет преродена,

              в есен тъжна побърза да я претопиш,

              отронен лист, наместо в моята вселена

              полита

                   изненадано

                            надолу

                                   да търси

                                        този

                                                  с

                                          т

                                 и

                       х.

© Ладия Виола All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??