Дует
Тъй помня те. Лакирана и с тежък грим.
Подпряна глупаво на малката латерна.
Устата алена изпуска струйка дим.
С прическа смешновата, но модерна.
Такава бях. И плаха, и нахално млада.
А уж наперено превземах аз света.
Видях те. Очите ми наляха се с влага
и в миг неонов водопад заля града.
И аз се влюбих. Беше шеметно и кратко,
набързо таз любов сърцето ми взриви.
Самоубих я. Беше мерзко, беше гадко,
зарових я дълбоко, а не спира да вали.
Едва напъпила, за пролет преродена,
в есен тъжна побърза да я претопиш,
отронен лист, наместо в моята вселена
полита
изненадано
надолу
да търси
този
с
т
и
х.
© Ладия Виола All rights reserved.
