Прорязваща тишина и заслепяваща тъмнина,
бледо момиче и красива снага,
наведена и излъчваща самота и тъга.
Заглушено тик-такане от старинен часовник
и изведнъж, дрезгав шепнещ глас,
придаващ лъч светлина -
с две единствени думи - силни, нежни.
Думи, изпълващи душата ù,
разтапящи ледници, крепящи я будна...
Думи, притежаващи сили
да преплитат две тела,
да съединяват в едно две сърца... ...