limonchyy (Моника Стефанова)
8 14
Feb 11, 2010, 10:51 PM

Думи две 

  Poetry » Love
1401 0 3

Прорязваща тишина и заслепяваща тъмнина,

бледо момиче и красива снага,

наведена и излъчваща самота и тъга.

Заглушено тик-такане от старинен часовник

и изведнъж, дрезгав шепнещ глас,

придаващ лъч светлина -

с две единствени думи - силни, нежни.

Думи, изпълващи душата ù,

разтапящи ледници, крепящи я будна...

Думи, притежаващи сили

да преплитат две тела,

да съединяват в едно две сърца...

Но със способност да рисуват -

красиви, но и тъй болезнени сълзи.

А тя и преди бе виждала тези картини,

срещала се била и с двете сестри

и без страх в очите си

вдигна глава и огря всичко с усмивка.

Изчезнаха и тъмнината, и тишината,

отминаха и болката, и самотата,

изпариха се като дух в старо огледало -

реален, но забравен в миналото.

Лъчи огряват кафявите ù очи,

сълзи изпълват ги,

а сърцето тъй бурно туптеше,

щастие пълнеше душата...

Цялото това вълшебство

отключи нещо заровено дълбоко в нея

и всичко, събиращо се в две силни думи,

думи, шепнати преди секунда,

думи, казани с толкова много любов

и изречени отново на глас:

- "Обичам те!"

© Моника Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??