Тъй както камъкът руши гнездо
и пилците разпръснати се реят
без топлото на майчино крило
и думите обидни нараняват.
Като стрели, забити във плътта,
гневът от злоба нечовешка
руши най-чистите ми правила,
наопаки света ми преобръща.
Не мога да повярвам във това,
че нечие проклятие съм чула,
че може родна кръв да ме предава
и както сърп трева да ме отскубва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up