23 июл. 2010 г., 12:25

Думи, които раняват 

  Поэзия
797 0 6
Тъй както камъкът руши гнездо
и пилците разпръснати се реят
без топлото на майчино крило
и думите обидни нараняват.
Като стрели, забити във плътта,
гневът от злоба нечовешка
руши най-чистите ми правила,
наопаки света ми преобръща.
Не мога да повярвам във това,
че нечие проклятие съм чула,
че може родна кръв да ме предава
и както сърп трева да ме отскубва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??