Думи - падащи звезди
Лъчи за мене са думите живи,
когато сърцето нямо трепти
и сянката ми не триумфира,
поела въздух с моите очи.
И няма внезапни приумици,
в неспокойния ми живот,
покрит със цветна глазура,
без да зная следващия му ход.
И се врича в мен шеметно с чувства,
изкусен е да тръгне по моя път,
без да знае светлина ще получи ли,
като слепец е, но върви ли, върви.
Палитра за мен са минутите живи,
където не е нужно да си герой,
когато просто като щастливец,
подреждаш думи - звезди, във порой.
© Мариола Томова All rights reserved.
