Думи за нея
Изведнъж изви силен вятър,
какъв ти вятър - цяла хала,
декорирана от Емо кат′ циклон -
заскриптя междузъбен пясък,
прането пожълтя сахарско бяло
на помръкналия в прахоляк балкон.
Промуши се през отворена врата,
раздрънка де що имаше посуда
и като настъпена опашка на змия
изви над свитък листи във почуда.
Разгъни го, ветре, хайде прочети,
какви съм ги изпял в тези листи
за любовта, в която има само "аз"
и няма "ти",
че обичта си изплаквам
неразлистена!
Продухай, ветре, тъжни ми слова
със свежест,
до блясък изчисти ги с този пясък,
дай им светлина ,
помогни ми да излея урагана нежност
в душата ми събран за иконописана
жена.
После, като идваш ветре, обади се,
знам - и за нея ще се връщаш,
че тя жена е, мой ориснико,
след която се обръщаш!
© Валентин Василев All rights reserved.
