valqka (Валентин Василев)
515 2124
May 27, 2013, 9:40 AM  

Думи за нея 

  Poetry » Love
694 0 10

 

           

     Изведнъж изви силен вятър,

     какъв ти вятър - цяла хала,

     декорирана от Емо кат′ циклон -

     заскриптя междузъбен пясък,

     прането пожълтя сахарско бяло

     на помръкналия в прахоляк балкон.

     Промуши се през отворена врата,

     раздрънка де що имаше посуда

     и като настъпена опашка на змия

     изви над свитък листи във почуда.

 

     Разгъни го, ветре, хайде прочети,

     какви съм ги изпял в тези листи

     за любовта, в която има само "аз"

                                              и няма "ти",

     че обичта си изплаквам

                                               неразлистена!

    

     Продухай, ветре, тъжни ми слова

                                               със свежест,

     до блясък изчисти ги с този пясък,

                                             дай им светлина ,

     помогни ми да излея урагана нежност

     в душата ми събран за иконописана

                                                                 жена.

    

      После, като идваш ветре, обади се,

     знам - и за нея ще се връщаш,

     че тя жена е, мой ориснико,

                         след която се обръщаш!

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??