27.05.2013 г., 9:40  

Думи за нея

828 0 10

 

           

     Изведнъж изви силен вятър,

     какъв ти вятър - цяла хала,

     декорирана от Емо кат′ циклон -

     заскриптя междузъбен пясък,

     прането пожълтя сахарско бяло

     на помръкналия в прахоляк балкон.

     Промуши се през отворена врата,

     раздрънка де що имаше посуда

     и като настъпена опашка на змия

     изви над свитък листи във почуда.

 

     Разгъни го, ветре, хайде прочети,

     какви съм ги изпял в тези листи

     за любовта, в която има само "аз"

                                              и няма "ти",

     че обичта си изплаквам

                                               неразлистена!

    

     Продухай, ветре, тъжни ми слова

                                               със свежест,

     до блясък изчисти ги с този пясък,

                                             дай им светлина ,

     помогни ми да излея урагана нежност

     в душата ми събран за иконописана

                                                                 жена.

    

      После, като идваш ветре, обади се,

     знам - и за нея ще се връщаш,

     че тя жена е, мой ориснико,

                         след която се обръщаш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...