Думи за нея
Изведнъж изви силен вятър,
какъв ти вятър - цяла хала,
декорирана от Емо кат′ циклон -
заскриптя междузъбен пясък,
прането пожълтя сахарско бяло
на помръкналия в прахоляк балкон.
Промуши се през отворена врата,
раздрънка де що имаше посуда
и като настъпена опашка на змия
изви над свитък листи във почуда.
Разгъни го, ветре, хайде прочети,
какви съм ги изпял в тези листи
за любовта, в която има само "аз"
и няма "ти",
че обичта си изплаквам
неразлистена!
Продухай, ветре, тъжни ми слова
със свежест,
до блясък изчисти ги с този пясък,
дай им светлина ,
помогни ми да излея урагана нежност
в душата ми събран за иконописана
жена.
После, като идваш ветре, обади се,
знам - и за нея ще се връщаш,
че тя жена е, мой ориснико,
след която се обръщаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
