скромен дар за най-красивата жена...
На този ден аз искам да ти кажа,
с най - хубавите думи на света –
намерих Те, вълшебен мой Оазис,
съдба си ти, ветрецът тих, Съня!
Усмивката ти, мила щом изгрява,
изплувам сред житейското Море,
от бури ме закриляш и спасяваш,
щом стопли ме, омайната ти реч!
Коси от свила ме погалват сякаш
и в плен съзирам Рая - в две очи,
когато те са тъжни, мойте плачат,
солено е в Душата, щом мълчиш!
И може би, защото съществуваш,
пак вярвам във човешкото добро,
красивото блести, ала не струва,
червив ли е отвътре, този плод!
На твоя ден, на датата рожденна,
сред многото и прелестни цветя,
аз моля се – в Сърцето да остане
букетчето ми... с влюбени Слова!
© Ангел Колев All rights reserved.
Изповед е със сигурност!
А ти си щедра!
Усмихваш ме!