Jul 25, 2009, 12:31 AM  

Думите

  Poetry » Other
605 0 1

Посветено на Анито! И всички, които са изпитвали тежестта на думите...

Думите

 

Кажи ми, че все още надежда има.

Подай ми ръка в тази тежка зима.

Но ти обърна гръб и надалеч подмина.

Думите ти бяха нежни и така надежни.

Защо излъга ме и после си замина?

 

Кажи ми, че все още обичта е жива.

Прегърни ме здраво за да бъда силен.

Но ти отиде си и остави ме сам в тази

тежка зима.

Защо ме изостави, защо не ме обича?

 

Кажи ми, защо истината премълча?

Защо думи празни ти изрече?

Нима по лесно бе да ме излъжеш,

да убиеш доверието ми на прах?

Бяха прости думи, бяха тежки думи.

 

Сега мълчеливо напред вървя,

през тази вечна зима.

Без надежда и без обич.

Защото думите красиви,

топлят и после те убиват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....