Думите
ДУМИТЕ
Всичко е суета и гонене на вятъра...
из „Еклесиаст”
Препъната в ръба на тромав стих,
душата ми скимти и не е същата -
мазоли хвана, скърши се до вик,
строши се като стъклена покъщнина,
разбита във стената след скандал,
изригнал от дълбокото на мислите.
Поднася ме словесният провал
и думите са хлъзгави, разкиснати.
И думите са евтина храна,
подхвърлена на лятото в пролуките -
вратите и душите през нощта
са зейнали до дъното на скуката.
Приятелите спят спокоен сън,
а други сън не спят и точат мерника
и жега е като във пещ навън,
а свири студ в петите на отшелника...
И думите се точат като вой,
напук на сто членоразделни мъдрости -
сред чуждите дано намерят свой,
под врящата ми мозъчна повърхност
да гръмнат изведнъж като инфаркт!
Забит като със цигански пирони,
увисва върху тях безспорен факт -
че смисълът е вятъра да гониш!
© Галена Воротинцева All rights reserved.
