Дунаве мой
ДУНАВЕ МОЙ
"An der schonen blauen Donau..."
Johann STRAUSS, 1867
Едно черно начало на устрема лих,
и в Евксинския понт - един черен финал...
А сред тях - синя вечност, мой Дунаве тих,
и безсмъртна легенда, мой Дунаве бял.
И безбрежни простори, и слънчева жар,
и пенлива следа пряко залез златист...
Моя светла прохлада, мой Дунаве стар,
моя приказка древна, мой Дунаве чист.
И на стръмния бряг - моят град побелял,
моят град, пуснал корен във всеки мой стих,
в течно злато окъпан, мой Дунаве бял,
в синя вечност повиван, мой Дунаве тих.
Ти и мен си повивал, и мен си люлял,
ти в съня ми си пял вдъхновен акатист,
вечен спътник на дните ми, Дунаве бял,
моя обич и болка, мой Дунаве чист.
И оставам навеки твой северен син
и със тебе споделям възторг и печал,
моя светла легенда, мой Дунаве син,
моя приказна вечност, мой Дунаве бял.
© Валентин Чернев All rights reserved.
