Дупчица в реалността
За миг излязох вън от този свят,
преди лъча на залеза. Последен.
Свободен от законите му - земен ад.
Свободен от съблазните поредни.
Почувствах се внезапно прероден.
Тъй ничий, сякаш съм изгнаник.
Побратимът на неподкупен ден,
дошъл да отведе безличен странник.
Дори не дишах, пулсът ми изтля.
Секундата превърна се във вечност.
А синевата безразлично се преля
във вените. Лиши ме от човечност.
Смали се миналото - в точица се сви.
Махалото на поривите се прекъсна.
Небитието вътре в мен дъга изви
от цветове на изгрев блед откъснати.
Помислих си встрани от този свят -
какво тук значи близко и далечно...?
Безсмислието да си стар или пък млад
на фона непонятен на безбрежното.
Усетих се ухо в беззвучността
и диригент на звуците от тишината.
Намерил дупчица в реалността
и Магеланов проток в празнотата.
© Младен Мисана All rights reserved.
