За миг излязох вън от този свят,
преди лъча на залеза. Последен.
Свободен от законите му - земен ад.
Свободен от съблазните поредни.
Почувствах се внезапно прероден.
Тъй ничий, сякаш съм изгнаник.
Побратимът на неподкупен ден,
дошъл да отведе безличен странник.
Дори не дишах, пулсът ми изтля.
Секундата превърна се във вечност.
А синевата безразлично се преля
във вените. Лиши ме от човечност. ...