6.03.2023 г., 23:20 ч.  

Дупчица в реалността 

  Поезия
601 10 7

За миг излязох вън от този свят,

преди лъча на залеза. Последен.

Свободен от законите му - земен ад.

Свободен от съблазните поредни.

 

Почувствах се внезапно прероден.

Тъй ничий, сякаш съм изгнаник.

Побратимът на неподкупен ден,

дошъл да отведе безличен странник.

 

Дори не дишах, пулсът ми изтля.

Секундата превърна се във вечност.

А синевата безразлично се преля

във вените. Лиши ме от човечност.

 

Смали се миналото - в точица се сви.

Махалото на поривите се прекъсна.

Небитието вътре в мен дъга изви

от цветове на изгрев блед откъснати.

 

Помислих си встрани от този свят -

какво тук значи близко и далечно...?

Безсмислието да си стар или пък млад

на фона непонятен на безбрежното.

 

Усетих се ухо в беззвучността

и диригент на звуците от тишината.

Намерил дупчица в реалността

и Магеланов проток в празнотата.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Велик си! Браво!
  • Помислих си встрани от този свят -
    какво тук значи близко и далечно...?
    Безсмислието да си стар или пък млад
    на фона непонятен на безбрежното.

    И всичко е извън нас - и смисълът и безсмислието! Прекрасен стих като философия на съществуването! Искрени поздравления!
  • Усетих го като медитация. Виждам, че и Дочка също. Много ми хареса!!!
  • Много мъдрост, оригинална образност и размисли ми донесе този стих. Поздравления!
  • Като се замисля, какво сме ние, точица в безкрайността, почти невидима, неосезаема. И само тук се правим на велики и различни. Но написаното от теб, Младен, се запечатва в мембраната на вечността и се носи със звуците на тишината, като шепот, за да буди и да вдъхновява! Поздравявам те!
  • Дали е медитацията бягство
    или почивка за ранената душа
    на музите във приказното царство?
    Знаят поетът и крилатия Пегас...

    Поздравления!
  • Смъртта, която за Поета винаги е мнима.
    Респект, Маестро!
Предложения
: ??:??