Нидей ма буди рану сутринта!
Почакай малку, поне ду икиндия.
Кък саму ас ни случих на жина?
Устъй ма! Приз глава ши съ завия!
Пудреждай си, ама ни дигай шум.
Аку ши шеташ- шетай, ни ма еня,
ку ти съ пее- тананикай гу на ум.
Ши спя, щот ф оримака пак ши дремя.
И усмири ги тес пискливити дица,
како ут сутринтъ ми дигат олелия.
Дъ пуиграят някуй тихичка игра,
или им намажи със мас ина филия.
Тъс тъпа котка пък и тя ни спря,
виш някуй там, навън да я изгони.
Ку стана, тъй ши я размяуча ... я!,
Сига ли трябаши и тя да съ разгони?
Нидей с гуляматъ уста да зейш!
Ко толкус има, и какО шти стани?
Въри тугас ф градинъта да сейш,
виш там и дубитък тряба да са рАни.
И пристъни с тес тъпити въпроси!
Како ти пука колку съм изпил?
Дяда Попа много пие- ама носи
и с алкухола ни става за ризил!
Ай сиктир....
Амин!
© Костадин All rights reserved.