Къде ли е тя, не знаем ние,

но всичко попада винаги там,

любов и музика в себе си крие

и болка и страх, понякога срам.

Разкошна, изящна изпълнена с плам

потичат от нея, красиви мечти

изстрадала  тежко, оцеляла едвам,

тя раните носи от тъжни стрели.

Красива и смела обляна в кураж

напред ни понася към новите дни,

останала в мрака, преследва мираж

объркана слаба, тя прави злини.

Ранима и нежна, чиста, прекрасна

търсеща щастие в суровия свят

наивно попаднала в клетка ужасна

огньове от ярост без жал я горят.

Толкова странна и неразбрана

тя заслужава безброй имена

но всичко това в едно ще обхвана

с единствена дума "Душа"