Душа
Колко грама тежка е душата?!
Лека ли е колкото перце?!
След теб ще се издигне ли във небесата,
с тежестите на измъчено ти сърце.
Цял живот товариш я с надежди,
а после с тонове лъжи.
И всеки ден си я подвеждал.
Давел си я всеки ден в сълзи.
Тровел си я. И била е мъчена.
Страдала е с теб, когато те боли.
И колко пъти гола е събличана?!
А кога помоли я да ти прости?!
Прикована със окови към съдбата.
Колко грама може да тежи?!
Като оловна котва е душата.
Как след тебе тя ще полети?!
Всеки ден си късал ти от нея.
И си добавял стон след стон.
Започнала е бавно да линее,
а тежка станала е тон.
Август 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
