Душа–Камина
И тази вечер теменужена
ти пак дойде при мен.
И пак жаравата разрови я,
застинала без теб.
А с таз камина сме се топлили,
безкрайни дни преди.
Но беше друг тогаз живота ни,
... сега се промени.
Гореща бе тогаз жаравата
във моята душа.
И ти редовно я разравяше
със нежната ръка.
Не чувствахме студа на зимата,
гореше тя добре.
И даже и не предполагахме,
че може да умре.
Какво ще бъде тя, камината,
без жар... Без пепелта?
Нима без огъня камината,
камина ще е тя?
Нима без любовта в душите ни
ще бъдем хора ний?
Нима, щом си далеч от мен,
душата не боли?
... Но ти дойде и пак погали я,
сиротната душа.
Ти пак камината разпали я
и засия жарта.
© Таня Илиева All rights reserved.
!</a>
