zizi1 (Таня Илиева)
48 238
Nov 26, 2009, 6:51 PM

Душа–Камина 

  Poetry » Love
1501 0 6

И тази вечер теменужена
ти пак дойде при мен.
И пак жаравата разрови я,
застинала без теб.

 

А с таз камина сме се топлили,
безкрайни дни преди.
Но беше друг тогаз живота ни,
... сега се промени.

 

Гореща бе тогаз жаравата
във моята душа.
И ти редовно я разравяше
със нежната ръка.

 

Не чувствахме студа на зимата,
гореше тя добре.
И даже и не предполагахме,
че може да умре.

 

Какво ще бъде тя, камината,
без жар... Без пепелта?
Нима без огъня камината,
камина ще е тя?

 

Нима без любовта в душите ни
ще бъдем хора ний?
Нима, щом си далеч от мен, 
душата не боли?

 

... Но ти дойде и пак погали я,
сиротната душа.
Ти пак камината разпали я
и засия жарта.

 

© Таня Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??