Душа, която обича
Ако бях волна птица,
щях около тебе да кръжа.
Аз съм само една жена,
преминала стъпалата на живота,
научила безброй неща.
Страх и почит ме водеха,
живях без емоция и чувства,
без обич и страст.
И кому бе нужно това?
Всички живяха във времето
без норми, без свян и срам,
без идеали.
Само сърцето ми търсеше
надежда и вяра, и жажда и огън,
прелиташе самотно като слънчев
лъч в простора.
Днес, спряла пред есенните порти
на годините, високо изричам.
Аз имам две очи като езера открити.
Те виждат само тебе.
Аз имам две нежни ръце,
да те прегърнат страстно могат.
Аз имам жарки устни,
готови да те обсипят с любов.
Аз имам една тъжна душа,
която силно,много силно обича.
© Йонка Янкова All rights reserved.
