Душа в окови
Душата ми остана във зандана
и стене зад дебелите стени,
заключена е с девет катинара...
Ключът, палачо мой, държиш го ти.
С вериги окована, в брънки тежки,
осъдена да страда до живот,
отчаяна, унила нечовешки,
стаена в стоманения кивот.
Студено й е. Стиснала решетки
тя вперила е безнадежден взор.
Обгръща я пак в мрачните разцветки
небесният нерадостен простор.
Една любов, но истинска, безмерна,
веригите ще може да строши,
душата изтерзана, правоверна,
от този ад отново да спаси.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
