Душата като течност
Кой тук за душата спори?
Как да няма дух? Един
даже още е затворен
в лампата на Аладин.
Ходим, мачкаме земята
и накрая ще умрем.
Хвръкне му човек душата,
накъде? Ще разберем,
като стигнем по реда си
до пределната черта.
Станем, казано накъсо,
пръст бездушна.
Ами даа,
тъй понякога ме стряска
мисълта, но се теша:
стихчето не е ли чашка
за преливане душа?
Лошото е, че пилеем,
повече отвън тече.
Даже мъчим да налеем
и в затапено шише.
Потече, но все остане
във единия съсъд.
С туй мастило друг захване -
и така върви светът.
© Райчо Русев All rights reserved.
...с туй мастило дано да е! Друг да захване! Поздравления, Райсън
