Душата ми
Душата ми е изтъняла струна.
Като от изкорубена китара,
захвърлена във ъгъла
на прашната ми стая...
Която дълго само
паяците обитават.
Опънеш ли я,
може да се скъса.
Не опитвай. Самата тя
ми е останала, за...после.
Душата ми като отронен
сребърен листец е.
Едва държи се,
да не отлети
нанякъде.
Там, където
сред много други листи
ще прекърши
последния танц на вятъра.
Душата ми е сиромашко лято,
изплакало очите си
по застиналото слънце,
което само свети,
но не топли.
Душата ми - като отломен камък e.
Надвиснала над пътя.
А под него - пропаст.
Търкулне ли се,
стремително
на дъното ще се окаже.
Душата ми - като
подхърлен къшей хляб
на уличните псета.
Които, после ненадейно ...
те захапват за ръката.
Кой казва, че не е боляло?!
Когато...
Дочуваш ли
как тъжно плаче?!
/Душата ми крещи без глас!/
Китарата, останала без струни!
Опъната до скъсване.
Напук на всичко преживяно.
С очи, отворени не само за живот...
за свобода,
която скъпо струва още.
Като от изкорубена китара,
захвърлена във ъгъла
на прашната ми стая...
Която дълго само
паяците обитават.
Опънеш ли я,
може да се скъса.
Не опитвай. Самата тя
ми е останала, за...после.
Душата ми като отронен
сребърен листец е.
Едва държи се,
да не отлети
нанякъде.
Там, където
сред много други листи
ще прекърши
последния танц на вятъра.
Душата ми е сиромашко лято,
изплакало очите си
по застиналото слънце,
което само свети,
но не топли.
Душата ми - като отломен камък e.
Надвиснала над пътя.
А под него - пропаст.
Търкулне ли се,
стремително
на дъното ще се окаже.
Душата ми - като
подхърлен къшей хляб
на уличните псета.
Които, после ненадейно ...
те захапват за ръката.
Кой казва, че не е боляло?!
Когато...
Дочуваш ли
как тъжно плаче?!
/Душата ми крещи без глас!/
Китарата, останала без струни!
Опъната до скъсване.
Напук на всичко преживяно.
С очи, отворени не само за живот...
за свобода,
която скъпо струва още.
© Нели All rights reserved.
