May 22, 2011, 8:33 PM

Душата ми е...

  Poetry » Other
744 0 7

. . .

Душата ми е мъничка планета -
побираща огромни светове.
Обстрелвана от хиляди комети!
Изваяна  от триста Богове!

Душата ми е грешница, която
светци преобразява всеки ден.
От зима - пролет, а от есен - лято
и от  Платон - в Демостен.

Душата ми - назаем взета.
И не от кой да е! Ами от Бог.
До днес е крепост... непревзета.
От утре може би е в епилог...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...