. . .
Душата ми е мъничка планета -
побираща огромни светове.
Обстрелвана от хиляди комети!
Изваяна от триста Богове!
Душата ми е грешница, която
светци преобразява всеки ден.
От зима - пролет, а от есен - лято
и от Платон - в Демостен.
Душата ми - назаем взета.
И не от кой да е! Ами от Бог.
До днес е крепост... непревзета.
От утре може би е в епилог...
© Божидар Георгиев Всички права запазени