Душата ми е църква
Душата ми е църква. Поклони се!
Падни на колене. Като пред Бог!
Не ме съди. С вината си приключих,
когато осъзнах, че съм човек!
Душата ми е чиста от омрази,
но грешна е от многото любов.
Седни до мене сгушен. Ще разкажа.
Не е молитва. Нито благослов.
Обичам те, любов. Не е лъжа.
И любена и недолюбена ще те обичам.
Преплитат се във мене две тела,
изгарящи в отекващия писък.
Едното е подобно на икона,
а другото е грешно и фатално.
Докоснеш ли погрешната Мадона -
другото ще закрещи от болка.
...............................
Душата ми е църква. Помоли се.
Падни на колене. Като пред Бог.
Не ме вини, че казвам твойто име.
Нали и ти човек си. Като мен.
© Анета All rights reserved.
