Душата на поета
Душата на поета е загадка,
обгърната в снежнобял воал.
Под звездното небе в палатка,
изживява радости и жал.
Душата му е песен на цигулка,
по-нежна и по-тъжна отпреди,
блещука като мъничка светулка
и кара и света да заблести.
Няма топлина, сравнима
с топлината в поетичната душа,
няма по-красива и ранима,
от нея и от нейните слова.
Няма по-самотна, неразбрана,
по-объркана и по-неясна,
и въпреки кървящата си рана
продължава да е тъй прекрасна...
обгърната в снежнобял воал.
Под звездното небе в палатка,
изживява радости и жал.
Душата му е песен на цигулка,
по-нежна и по-тъжна отпреди,
блещука като мъничка светулка
и кара и света да заблести.
Няма топлина, сравнима
с топлината в поетичната душа,
няма по-красива и ранима,
от нея и от нейните слова.
Няма по-самотна, неразбрана,
по-объркана и по-неясна,
и въпреки кървящата си рана
продължава да е тъй прекрасна...
© Василена Атанасова All rights reserved.
