Feb 19, 2007, 12:47 PM

Душата на поета 

  Poetry
1459 0 9
Душата на поета е загадка,
обгърната в снежнобял воал.
Под звездното небе в палатка,
изживява радости и жал.
Душата му е песен на цигулка,
по-нежна и по-тъжна отпреди,
блещука като мъничка светулка
и кара и света да заблести.
Няма топлина, сравнима
с топлината в поетичната душа,
няма по-красива и ранима,
от нея и от нейните слова.
Няма по-самотна, неразбрана,
по-объркана и по-неясна,
и въпреки кървящата си рана
продължава да е тъй прекрасна...

© Василена Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??