Душевни терзания
Черни мисли в мен се стичат,
цял са ме обвили.
От кьошетата наднича
дявол и се хили.
Мойта Пена почна нещо
здраво да ме дразни.
Като се събудя нощем,
чергите са празни.
Де се губи, де ли скита,
що не се прибира?
Сцени грозни ме връхлитат,
не ми дават мира.
Доста нещо съм оходил...
и не съм от вчера.
Страшна ревност ме прободе
право у джигера.
Гочо, нашият комшия,
все ме осъмнява.
Знам, че й е мераклия
и й се надява.
Погледът на тоз поразник
уж е у земята,
а към пенината пазва
все белтъци мята.
Фащам го, че зад дувара
кълките й гледа,
щом водата от бунара
вади за говеда.
Някак си я е прилъгал
тази моя фитка.
Тя, жената, будала е
и в акъла плитка.
Пипна ли го туй човече,
ще му врат извия
и въртя докато вече
стане на бургия.
Но решил съм, ще я сбарам
тази нощ във крачка
и я думкам у дувара
като мръсна мачка.
Правя се, че се унасям...
Пена се изсули...
Ситно, ситно се изнася
боса, без цървули.
Аз след нея тихо стъпвам,
думка ми сърцето.
Свещ запалва и потъва
право у мазето.
А в ръката тя черпака
гледам че е взела.
Бърка с него, без да чака,
в делвата с рачела.
Лапа, гълта, сърба бърже,
като свинка мляска.
На око, да не излъжа,
три кила опраска.
Напоследък гледам, вярно,
стана къчовита.
Булката е доста харна,
от рачела сита.
Тази гледка е чудесна
и душа отпусна.
Ех, животът ще е песен,
манджата ми – вкусна.
Той, каръкът, ми се счупи.
Вярна ми е Пена.
От пазара ще й купя
кърпичка червена.
Утре ще заколя агне,
вино ще наточа.
На софрата, да похапне,
ще поканя Гоча.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
)
