Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.

А някъде в мен тишината прелива
от картини препълнени с красота...
огнеструйна лава есенно пременена
дарява със сладост и дух и душа.

Стапят се граници неуморно в покоя
надбягали в устрема свой ветрове.
Море ефирно разнася във всемира на воля
еликсир чудотворен, създал светове.

Отронва се лист... като миг от всемира.
Небето се къпе в лъчи-свобода.
Бог не случайно дарил ни е тази магия
без да забравяме, че за нас, всичко е тя.