Навярно в свят вълшебен

чакат те за нашата поява,

терзаят ги сълзите тежки

хиляди за тях

хиляди по тях

и така пронизват ги,

с остро острие право в 

душите им едни,

останали през пътя земен

към рая им един,

питат се кому са нужни,

тез страдания ненужни,

смисъла не виждат те,

защото знаят, че денят един,

близо е, ще дойде, отново ще усетят

допира на близките,

които сякаш страдайки,

пронизваха, убива ги всеки ден,

с многото сълзи от очите тъжни,

право в душите мъртви.