Два пъти мъртъв
Два пъти мъртъв
Странни са дните
без дух, без топлина - манекени...
Играят, кършат неловки тела,
танцуват в унеса на театър-празнота.
Портрет на кукла без душа,
напевно с поглед отразява,
със порцеланов блясък сладостта
на залез механичен - примирение...
Сноват по сцената, без глас ридаят,
тела напомнящи листа,
подхвърляни от вятър.
Огрени те от лъч студен,
пропадат с глас на счупено стъкло.
Хора, хора... същества, пътуващи в простора.
Пейзажи на запуснати лица
текат надолу в шепите на Вечнoст.
Хора, хора... кратки приблясъци, кадри в паметта на Бога.
Звук на кухи сърца -
звук на прибойно вълнение,
а на брега - отломени желания -
безжизнени, безцветни, потребени...
Поспрях на ъгала да чуя тишината
на няколко изплашени врабци.
Улица - празни врати, обидени прозорци;
от дъното изблика детски смях, но кратко...
Кратко въздиша и вечерният лъх
на вятъря, през липовите мокри клонки
видях жена как пуши жадно
и как отплуваше димът и с хладината...
Навсякъде следи
от четката на безнадежност,
и мръсната вода,
и тежките ми мисли,
тъмата, липсата, калта, в която лепна...
Аз два пъти съм мъртъв,
с разголени гърди на щедрост,
със силата на съкрушената ми плът
познах в несбъднатите си прегръдки,
че утре ще е пак така руинно
и няма да се видим с теб развиделени
сред нова земя, измита от пепел
и скръб нагоряла...
Когато се изгубя зад ъгала,
очите на нощта ще погледнат
нагоре към небесната утроба
и ще си спомнят лицето ми,
набраздено от дъжд и нечиста тъга.
Два пъти мъртъв -
веднъж от теб,
веднъж за теб...
... живот.
© Морис Лав All rights reserved.
Харесах го!!
И това му е чара на този сайт
