Два пъти мъртъв
Странни са дните
без дух, без топлина - манекени...
Играят, кършат неловки тела,
танцуват в унеса на театър-празнота.
Портрет на кукла без душа,
напевно с поглед отразява,
със порцеланов блясък сладостта
на залез механичен - примирение...
Сноват по сцената, без глас ридаят,
тела напомнящи листа,
подхвърляни от вятър. ...