Два реда самота
Отивам си. Два реда самота
за тебе недописани остават.
Поемата без край е, но така
ще я завършиш както ти си знаеш.
Безпътната прашинка без душа
позна ме - малко променена.
Такава съм. Последната сълза
изплаках преди доста време.
Понеже твърде дълго бях река,
отложи се утайка мълчалива.
Отивам си със бистрата вода,
не вярвам, че ще дойде жива.
Събрала съм сърцето си в ръка,
а в куфара година-две съм взела.
Оставям ти два реда самота -
да ги допишеш. Ала ти не смееш...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Много харесах !