Двадесет и четири часа...
Днес, докато бяхме в нашата стая
се замислих, но не те събудих.
Бях щастлива. И сега също съм.
Душата ми тогава влезе в дома си.
За да остане, завинаги обичана.
Замислих се, без да мисля...
И те гледах просто как спиш.
Уморена, но изпълнена
със живот, без да те докосна,
след като си ме любил
цяла нощ и в сънищата си сега.
след като си ме изпълнил с щастие
и обиколих всяко твое кътче.
И полетях отново. И се загубих.
За да се намеря. И почувствах.
И се попитах " Какво ми се е случило
че виждам всичко толкова различно
и със всяка секунда все по - красиво."
И се обърнах отново. И те видях.
И разбрах. Бях отвъд нещата.
Проблемите и всичко останало,
вече нямаше значение. Нямаше.
Раните зарастваха. Болките се усмихваха.
И след всичко, което се случи, тук сме...
и се обичаме повече от преди.
И разбрах, че си тук с мен.
Каквото и да се случва.
Подкрепящ ме с думи и дела.
При всяка крачка. Всеки миг.
За да ме обичаш, каквато съм.
За да ме закриляш, дори от мен самата.
И че си идеален за мен.
Разбрах, че в теб всичко е любов.
Двадесет и четири часа.
Без стрелки и часовници.
Отвъд времето и пространствата.
Един другиго прегръщаме
съществуването си.
© Лили Вълчева All rights reserved.
