Двама обичам
С една и съща страст ли ги прегръщам,
целувките по равно ли разделям?
И може ли да се повтори всъщност
едно красиво чувство безпределно?
А думите, с които ги наричам,
дали с еднакво нежно са звучене?
Да... двамата са толкова различни...
но някак неделими са за мене.
Един за друг те нищичко не знаят.
Обичам ги и двамата тревожно.
Замръквам в Ада и осъмвам в Рая.
За любовта ми всичко е възможно.
Ще ме осъдят строги пуритани.
Най-целомъдрените дълго ще беснеят.
Боли ме от любов. И сладки рани
ще ми оставят белези след нея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
