megans (Магдалена Василева)
108 818
May 11, 2008, 8:06 PM

Дванадесет без пет... 

  Poetry » Love
1659 1 21

                                                                    на Стефи (моята невероятна майка )

 

 

Дванадесет без пет .

                                       Снегът вали

и рони ледни сълзи по стъклата,

а в празничната зала смях ечи

и в бляскава украса е елхата.

 

Щастливи хора с грейнали лица

последните минути отброяват,

когато със шампанско и заря

с година Нова ще се поздравяват.

 

... И там, сред тази светска суета,

облечена във рокля от коприна,

една жена с помръкнала душа

сама посреща Новата година...

 

И мисли си: " Какво ли търся аз

сред всички тези хора непознати,

когато моят свят покрит е с мраз

и имам още сълзи непроляти...

 

Животът тъй внезапно ми отне

мъжа любим и обичта ни млада.

Жигосано е моето сърце,

от загубата цял живот да страда.

 

И болката, че трите ни деца,

в които всяка сутрин го откривам,

ще раснат без прегръдка от баща,

в сълзи горчиви всяка нощ изливам.

 

А неговият тъжен стар баща,

и в мъката си благороден даже,

"Ти, щерко, да празнуваш обеща.

Отивай! Млада си!" - успя да каже.

 

Сега навярно в празничния час

с препълнени от скръб сърца празнуват

и мислите им - като полудял компас

сина все търсят, ала го не чуват..."

 

Дванадесет без пет. И като в сън

внезапно със сърцето си решила,

по тънка рокля хуква тя навън,

по пътя към дома със пълна сила...

 

Студено е! И страшна е нощта,

но устремена, тя не чувства нищо,

а бърза да пристигне във дома,

където грее нейното огнище.

 

И стига! Във дванадесет часа.

Задъхана, прегръща си децата,

а старите му майка и баща

целува ги за прошка по ръката...

 

И в техните измъчени очи,

помръкнали от скръб, сълзи изплуват.

Снахата млада миг им подари,

във който сякаш със сина празнуват...

 

 

© Магдалена Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??