на Стефи (моята невероятна майка )
Дванадесет без пет .
Снегът вали
и рони ледни сълзи по стъклата,
а в празничната зала смях ечи
и в бляскава украса е елхата.
Щастливи хора с грейнали лица
последните минути отброяват,
когато със шампанско и заря
с година Нова ще се поздравяват.
... И там, сред тази светска суета,
облечена във рокля от коприна, ...