Под самотните шапки на заспалите нощни дървета
ято мисли изплетоха с вятър две малки гнезда,
после кацнаха в кръг - огърлица от сиви врабчета,
и зачакаха мрака да срещне две бивши сърца.
И в дванайстия час, скрити в своите облаци с чувства,
две каляски от нежност със коне от пленени мечти
приближиха за миг и превърнаха мрака в изкуство...
... а гнездата били са във всъщност... две детски очи...
© Чавдар All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
