Как са нужни две цигари –
да запалят спомен скъп!…
Огънят душите пари,
диша мировата скръб…
Че годините отлитат,
натежават от печал...
С тях във всяка Бодегита
си на спомените крал.
Как са нужни две цигари –
да притоплят младостта,
свързваща любов, другари
и отминали лета!…
Вятър пепелта отвява
и напомня, че след час
ще затихне всяка врява –
както споменът у нас…
Но са нужни две цигари –
две светулки в тъмнина –
да се лутат, да догарят,
да се сливат във една…
И когато сам останеш,
пак по две пали със страст -
лек за всяка нова рана,
извисила твоя глас.
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.