Две години, а сякаш са вечност,
две години - потайни гори,
издебват душата ми вечер,
преливат реки от сълзи.
И ден не минава без мисъл за тебе,
за твойта усмивка и силна ръка,
сърцето свойто си знае и тихичко
шепне... все твойто име в нощта.
Синеока звездице, бдиш ми отгоре,
но слаба без тебе съм аз
и всяка клетка в мене копнее
да чуе любимия глас. ...