Две години
Две години, а сякаш са вечност,
две години - потайни гори,
издебват душата ми вечер,
преливат реки от сълзи.
И ден не минава без мисъл за тебе,
за твойта усмивка и силна ръка,
сърцето свойто си знае и тихичко
шепне... все твойто име в нощта.
Синеока звездице, бдиш ми отгоре,
но слаба без тебе съм аз
и всяка клетка в мене копнее
да чуе любимия глас.
Как се заспива без тебе не знаеш,
как се живурка с празни гърди,
косите така побеляват,
отлетели без време Мечти.
Ела, приседни, вземи ме в съня ми,
така жадна за тебе съм аз,
в мене обвий се и нека поема
с тебе в другия Свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
