May 6, 2008, 4:39 PM

Две капки щастие

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Един живот, една любов!
Две капки щастие блещукат в свят суров.
Една вселена, милярди хора и звезди.
Две капки щастие - аз и ти!

Различни като слънцето и луната.
И сякаш толкова далеч един от друг,
а всъщност и двамата сме на Земята,
нищожни малки като две искри.

И това безкрайно разминаване.
Две капки щастие - аз и ти!
Луната будна е, а слънцето отново спи.
Безмилостна нощта превръща ни в сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...