Пролог (Амфора)

"Най-страшната от всички смърти

е предвидимата"

Вакхилид

Над Беотия още е лято.

Колелото заплита чупливата вечност.

Побързай, арфистке с прозрачните пръсти -

още миг, и никога не ще запееш.

Узряла е отровата на времето,

и цикадите чукат по глината,

за да погълнат още мократа боя.

Аякс Теламонид

Аз съм Аякс, саламинският цар,

Аякс Теламонид непобеденият,

ездач на ветровете, господар на битките,

лъвът на вечна стража

пред вратите на родината.

Когато враговете стигнаха до Саламин

векове след гибелта ми в Троя,

дори и Адът не можа да ми попречи

прастарата си клетва да изпълня.

Мъжете, тръгнали на смърт, ме призоваха,

и всички ме видяха в този ден.

Аз бях до всекиго от тях.

Вълните се разбиваха в щита ми

и мечът ми сияеше на слънцето

като девица в сватбени одежди.

Сега съм пак сред сенките в Ереб,

но мисля, че заветът ми е ясен -

посегнеш ли на чуждата земя,

очаквай и бъди готов за среща

и с нейните велики призраци.

Одисей

Според Платон, за следващия си живот душата на Одисей е пожелала съдбата на обикновен човек, далеч от големите събития.

На мен дори не ми се тръгваше за Троя,

както сигурно и вие знаете, ако внимателно сте чели.

Другите се хвърляха във подвизи

заради власт, или жени, или пари

(пари май всъщност още нямахме, но все едно),

или от чиста глупост като шишкото Патрокъл,

или заради слава, което в крайна сметка пак е същото,

но аз - аз исках само да се върна у дома.

Ала къде ти - имахме герои и чудовища,

но не и свястна морска карта,

така че бързото ми уж завръщане

откара време колкото за цяла нова книга.

Аз имам много грехове наистина,

но и до днес не съжалявам, че убих

сватовниците на жена си -

в очите им направо светеше

желание за нова Троя

(да не забравяме, нали, че Пенелопа

бе първа братовчедка на Елена).

Разчитах на спокойни старини поне

(защо ли пък съм вярвал, че ще мога

да си дочакам тихо края като хората)

- не, трябваше да ме убие лично

плодът на любовта ми със Цирцея,

забравеният нескопосан син,

чиято майка тъй успешно бях зарязал.

Търсете тук морал, ако желаете,

за мен си е бездарно повторение

на всичките ни долнопробни фарсове.

Оказах се (за втори път!) в Ереб,

приветстван със сърдечен рев от сенките

на нашите и чужди главорези,

омръзнали ми още приживе до втръсване.

И все пак, тук намерих малко радост най-накрая -

на някакво скалисто островче, където хората отколе

се занимават само с риболов,

пасат кози и правят вино,

все още ме почитат като покровител,

и вярват, че до сетни старини

в спокойствие и мъдрост съм царувал.

Обичам тези хорица и се старая

да имат вечно много риба в мрежите.

_________