Две очи
Две очи
Аз не знам къде да те открия –
синя птица в полет ли си ти?
Щастието земно не разбрала,
още търся път във сиви дни.
През мъглата пътят се извива,
вятърът в косите ми свисти,
някъде далече е луната
и не може да го освети.
Аз вървя във тъмното, не спирам,
във нощта ме водят две очи,
по-красиви няма, не намирам,
те разтварят нощните мъгли.
В тях потъвам, търся светлината
и сърцето ми от тях гори,
те премахват болката в душата,
те са слънце в земните ми дни.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
