Гледат небесата тези две очи зелени.
Две очи, а сякаш две вселени,
унили, скръбни, насълзени.
В робството на ревността те биват заловени,
зловещо им се иска да са заблудени.
Радостта далеч от тях прелита,
а мислите ми хаотично се преплитат.
Въпрос един пронизва ме в главата,
дали ще бъде любовта или тъгата.
Горките тези мои две очи зелени...