Две поетични души
Зарадван бях със стихове чудесни, от една жена.
Отвърнах й със стихче излязло от моето сърце.
И тя продължи да ме радва,
със стихове докосвайки моята душа.
А защо съм радостен сега.
Ще ти кажа, душко.
Ти си огледалото за мен.
Ти пишеш стихове, аз също.
С твоя хумор разсмиваш моята душа, аз също.
Толкова си приличаме с теб, въпреки че си жена.
А може би точно това търсят
един мъж и една жена,
и ако се срещнат и се погледнат в очите,
светът да стане по-добър за тях.
© Наско кирилов All rights reserved.
