25 окт. 2013 г., 10:11

Две поетични души

670 0 4

Зарадван бях със стихове чудесни, от една жена.

Отвърнах й със стихче излязло от моето сърце.

И тя продължи да ме радва,

със стихове докосвайки моята душа.

А защо съм радостен сега.

Ще ти кажа, душко.

Ти си огледалото за мен.

Ти пишеш стихове, аз също.

С твоя хумор разсмиваш моята душа, аз също.

Толкова си приличаме с теб, въпреки че си жена.

А може би точно това търсят 

един мъж и една жена,

и ако се срещнат и се погледнат в очите,

светът да стане по-добър за тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубавите неща винаги са красиви идват от сьрцето и душата.Благодаря Никола
  • Две поетични души!Колко красиво звучи!
    Поздравление,Наско!Харесах и го оценявам!
    Хубав ден!
  • Ех и ако любовта беше между тях...Благодаря Санвали
  • Хубава среща! Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...