Денят на Лъжата дойде със признание.
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата,
опада от стреса грима ù по скулите.
А Поводът скъса венците по пейката,
в земята удари от въздуха кулите.
Под пърхащ балкон от изкуствени мигли
(Лъжата изобщо не бе от вчера жена)
със устни в червено нашепна му: “Мили...”,
а Поводът без глас с вода я поля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up