Двете “Л”
Денят на Лъжата дойде със признание.
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата,
опада от стреса грима ù по скулите.
А Поводът скъса венците по пейката,
в земята удари от въздуха кулите.
Под пърхащ балкон от изкуствени мигли
(Лъжата изобщо не бе от вчера жена)
със устни в червено нашепна му: “Мили...”,
а Поводът без глас с вода я поля.
Разплакана, мокра, размазана, грозна,
Лъжата потърси подслон в Любовта.
Но Тя я посрещна напълно сериозна...
и, натежала от истини, извърна глава.
Лъжата помаха с ръка за сбогуване,
с кокетна походка на лов за внимание.
А уморена от рани и лъжеробуване,
Любовта коленичи... и пожела наказание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
