ИнаКалина
523 11428
Mar 9, 2019, 4:54 AM

Двете патици 

  Poetry
554 4 12

Реката, полегнала на снега,

като гола жена се извива,

рони небрежно и нежно брега

и с наслада от него отпива.

Двете патици, сгушили края

на пътека, потънала в бяло,

сякаш пратени тук от безкрая,

ще бележат взаимно начало.

Дружелюбно небето говори,

слънцето заслепява очите

и подслушва сърцето как спори,

че безкраят е кратък за дните... 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Тодорка! Радвам се, че те е докоснало..
  • Очите ми останаха дълго в тази гледка..Колко неща си нарисувала само, колко...и безкрая! Красиво, много красиво и бяло!
  • Благодаря Хари!
  • Великолепие!
  • Благодаря ти Иван Благодаря ти Иван ...!
  • Запомнящ образен стих, пресъздаден с много топлота. Харесва ми!
  • Началото е невероятно. А края все едно не е завършен. Знам ли. Харесва ми.
  • Сгушихте ме и мене...Благодаря ви Маргарита, Вили, Гавраил, Лия..
  • След такава поезия, и на четящия му се иска да се сгуши...
  • "Безкраят е кратък за дните..."Финал с дълбок философски смисъл.
  • Много релаксиращо ми се отрази. Спокойствие, безвремие, и в него топлина , взаимност, доволство! Чудесно е!
  • Изненадах се. Приятно. Очаквах друго за патиците, а те сгушили пътеката на брега. Браво!
Random works
: ??:??