Реката, полегнала на снега,
като гола жена се извива,
рони небрежно и нежно брега
и с наслада от него отпива.
Двете патици, сгушили края
на пътека, потънала в бяло,
сякаш пратени тук от безкрая,
ще бележат взаимно начало.
Дружелюбно небето говори,
слънцето заслепява очите
и подслушва сърцето как спори,
че безкраят е кратък за дните...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
