Двете патици
Реката, полегнала на снега,
като гола жена се извива,
рони небрежно и нежно брега
и с наслада от него отпива.
Двете патици, сгушили края
на пътека, потънала в бяло,
сякаш пратени тук от безкрая,
ще бележат взаимно начало.
Дружелюбно небето говори,
слънцето заслепява очите
и подслушва сърцето как спори,
че безкраят е кратък за дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
